Исак отива при равина в синагогата да се изповяда:
– Уважаеми равин, грях ли е, че нае*ах Сара в г*за?
– Мноого голям грях!
– Как да го изкупя?
– Много лесно. Вземаш автомата, излизаш, убиваш един арабин и ти е простено.
След няколко дни Исак пак идва.
– Пак я чуках отзад!
– Знаеш как да изкупиш греха си, синко. Няма смисъл всеки ден да ми се изповядваш. Гърмиш по един арабин и ти е простено.
След половин година Сара идва при равина:
– Равине, до кога ще решавате израелско-арабския конфликт с помощта на моя г*з?
🙂 🙂 🙂
[sc name=”ad-right” ]
Вълкът, заекът и хамстерът решили да избягат от немотията в България и да идат в Япония.
Заекът казал:
– Трябва да си измислим кодови имена да не ни разпознаят на границата. Всички се съгласили.
Вълкът казал:
– Аз ще съм Вуй.
Заекът казал:
– Аз ще съм Зуй.
Хамстерът казал:
– Аз се връщам.
🙂 🙂 🙂
– Мили, дебела ли съм?
– Не, разбира се…
– Лъжеш!
– Кълна се мъниче! Знаеш ли, имаш нещо на брадичката. Не, не на тази, на другата…
🙂 🙂 🙂
Трима ловци в гората. Двамата с по шише водка, третият – забравил шишето у дома. А му се пие в несвяст.
Казва на другите:
– Айде да се хванем на бас – вие ми показвате животно, аз със затворени очи го опипвам, познавам какво е и с какво е убито, а вие ми наливате чаша.”
Договорили се и започнал изпитът. Подават му заек.
– “Заек, 5-годишен, убит с нож” .
Наливат му чаша… После Лисица.
– “Лисица, рижа, 7-годишна, убита с 15-и калибър”
И пак чаша… и така до края на лова. Понеделник жените на тримата си говорят:
– А бе, женички… моят отиде на лов с шише водка и се върна трезвен! Много странна работа!
Втората:
– Да! И моят – същият!
Третата:
– Ох, сестриии… а моят отиде без пиене, а се върна пиян като г*з… и цяла нощ ме пипа между краката и бълнува “Таралеж, 42-годишен, убит с брадва през гърба.”
🙂 🙂 🙂
[sc name=”ad-inarticle” ]
Преди малко зачетох, че хората имат невероятни способности.
Например:
– Човек може да скочи по-високо от собствения си ръст, да вдигне щанга по-тежка от теглото си…
– Брех! – викам си аз.
– Тия работи не ги мога, хич нищо ли не става от мен? Тогава се усмихнах блажено. Та, аз мога да изпия бутилка уиски, по-стара от мен! Не съм ли невероятен тогава?