[МНОГО ЛУД ВИЦ] В купето на луксозен влак пътуват англичанин, французин и наш Бай Ганьо

В купето на луксозен влак пътуват англичанин, французин и наш Бай Ганьо. По едно време англичанинът, загледан през прозореца, казва:
– Моята Джоузефин е толкова изящна и грациозна, че ми напомня на английска хрътка.
След половин час се обажда французинът и нежно казва:
– Моята Жаклин е толкова пухкава, нежна и мила, че ми прилича на френска булонка.
Ганьо седял, въртял се и накрая, излизайки от купето, за да запали цигара, се обърнал към двамата господа и заявил:
– Абе и моята Мара е една к*чка, ама баш каква порода е, не зная!

🙂 🙂 🙂

Прасчо среща Мечо Пух и му казва:
– Мечо, какво ядеш?
– Портокал.
– А защо ми мирише на л*йно?
– Защото го ям за трети път.

🙂 🙂 🙂

[sc name=”ad-right” ]

Една мутра казва на друга:
– Снощи чувам навън някой да крещи: “Помощ! Убиват ме!”
– И какво направи?
– Помогнах. Убихме го.

🙂 🙂 🙂

Яхнал Крали Марко коня си шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени… Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
– Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак – и от мене по-голям…
Вървял нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани… Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
– Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак – и от мене по-голям…
Върви нататък, гледа Баба Яга: косата ѝ оскубана, зъбите ѝ избити, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита:
– Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?
Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:
– Жив да си ми, баби, я колко си ми хубав, когато си трезвен…

🙂 🙂 🙂

Борец пътувал в тролей N 7 и попитал една пенсионерка:
– Бабо, НДК в тая посока ли е?
– Не, чедо, в обратната – отговорила бабата.
– А, благодаря – казал борецът и се обърнал в обратната посока.

🙂 🙂 🙂

[sc name=”ad-left” ]

Лорд Джон решил да остане по до късно в клуба и затова трябвало да се обади на милейди, за да предупреди за своето закъснение.

Набрал номера на домашния си телефон и отсреща вдигнал икономът му Монти. Те провели следния разговор:
– Добър вечер, Монтли.
-: Добър вечер, сър Джон.
– Би ли предупредил милейди, че тази вечер ще се прибера по-късно от клуба. Кажи и да не се притеснява.
– Разбира се, сър! Обаче милейди вече се оттегли в покоите си, заедно с вас, сър.
– Сигурен ли си, Монтли?!
– Абсолютно, сър!
– Би ли отишъл в кабинета ми да вземеш пушката ми и да отидеш в покоите на милейди за да ме застреляш?
– Разбира се. Бихте ли изчакали на телефона?
– Ще изчакам!
Докато сър Джон чакал, се чул изстрел, а не след дълго и още един. След малко се чул и спокойният глас на иконома.
– Готово, сър, застрелях ви!
– Благодаря ти Монти, но защо се чуха два изстрела? Да не се е случило нещо с милейди.
– А, не. Ще ви обясня. Влязох в спалнята на милейди, а вие спяхте до нея. Тогава аз се прицелих във вас и тъкмо да стрелям и вие се се събудихте и затова не ви уцелих. Тогава вие побегнахте по северното стълбище, а аз ви настигнах пред входа на зимната градина и ви застрелях,
– Благодаря ти Монтли! Но не едно нещо ме тревожи – ние нямаме зинма градина…
– Така ли? Вие изобщо кой номер набирате?

🙂 🙂 🙂