По улицата върви блондинка, а от деколтето й, едната й гърда е изкочила навън. (МЕГА СМЯХ)

По улицата върви блондинка, а от деколтето й, едната й гърда е изкочила навън. Всички мъже се заглеждат. Зяпат, но никой не смее да я заговори. Накрая един полицай приближил блондинката:
– Добър ден, госпожо!
– Добър ден!
– Има един малък проблем при Вас.
– Така ли?! Какъв?
– Едната ви гърда е отвън. Приберете я моля, защото хората се разсейват.
Блондинката погледнала деколтето си и изкрещяла:
– Олеле, Боже! Забравила съм бебето в мола!…

🙂 🙂 🙂
[sc name=”ad-right” ]

Мъж и жена се разхождат.

Гледат, на една поляна довели един жребец за да опложда кобилките. Стопанинът му първо го гали по гривата, после го почесва
зад ухото и жребеца скача на кобилката. Със следващата кобила пак така – погалване, почесване и жребчето скача. Така цели седем пъти. Вечерта като си
легнали, мъжът се обърнал и заспал. Жената не можела да си намери място и постоянно се въртяла. Обърнала се към мъжа си и започнала да го гали по
главата и да го чеше зад ухото. Мъжът веднага се усетил какво иска жена му и я „обслужил“. Тя обаче пак започнала да го чеше и да го гали. Естествено процедурата се повторила.
Когато жената започнала за трети да го чеше и гали, мъжът не издържал и казал:
– Жено, стига вече! Коня вярно че го чесаха зад ухото, ама и му сменяха кобилите…

🙂 🙂 🙂
[sc name=”ad-left” ]

Мъж влиза при кардиолог:

– Докторе, имам сериозен проблем.
– Споделете.
– Миналата седмица се прибирам от командировка и какво да заваря – жена ми с друг мъж…
– Ама почакайте, психотерапевтите са на горния етаж.
– А не, изслушайте ме. И отварям аз гардероба, вадя пушката и ще го гърмя. Оня ми вика:
– „Чакай бе, дай да седнем да изпием по едно кафе, да се разберем като мъже“…
И седнахме на по кафе.
– „Гледай сега, ако ме гръмнеш, аз ще съм мъртъв, ти ще си в затвора, жена ти ще спи с някой друг. Кой ще печели?“
И така всичко се размина. След няколко дни пак се прибирам в късщи. Пак тоя същия у нас. Вадя аз пушката и този път ще гърмя жената.
Оня пак ме спира:
– „Чакай бе, дай да седнем да изпием по едно кафе, да се разберем като мъже. Ако я гръмнеш, тя ще е мъртва, ти ще си в затвора, а аз ще ходя при някоя
друга. Кой ще спечели?“
И така изпихме си кафето. Онзи ден се прибирам. Този нагъл тип пак е в нас. Вадя аз пушката и вече ще се гърмя.
Онзи отново ме спира:
– „Спри се бе, ела да пием по едно кафе, да си поприказваме като мъже. Ако се гръмнеш, ти ще си мъртъв, ние с жена ти ще си живеем тука свободни. Кой ще спечели?“
– Господине, Вие сте за освидетелстване!
– А не, докторе, аз само искам да ви питам, от толкова много кафе, дали няма да ми стане нещо на сърцето?

🙂 🙂 🙂
[sc name=”ad-right” ]
Пацо бил изключително добър човек.

Помагал с каквото може на хората от все сърце. В отплата обаче получавал единствено неблагодарност и жестоки удари под кръста, мизерии, подигравки и дори изневери от жена си. След цели пет брака, осем смени на работа и единадесет различни квартири.
Вървял си един ден Пацо край реката, тъжен и умислен. По едно време видял някакъв човек да се дави. Хвърлил се веднага във водата и го спасил. След като човека се свестил, Пацо взел че го обърнал по корем и го изн*силил.
– Но господине, за какво беше това? – проплакал мъжът.
– Вие ме спасихте от удавяне, направихте ми най-голямото добро, а после така да се изгаврите с мен… Защо?
Пацо го погледнал строго и му казал:
– Защото много забравяте, бе! ЗАБРАВЯТЕ!

🙂 🙂 🙂