[Супер Луд Виц] Един приятел казва на друг: – По дяволите, забравил съм си портфейла, ще ми…

Един приятел казва на друг:
– По дяволите, забравил съм си портфейла, ще ми дадеш ли назаем 10 лева?
– Ето, заповядай.
На следващия ден.
– Нали ти дължа десет лева?
– Да.
– Пак съм си забравил парите. Дай ми четиредесет и ще имам да ти давам точно 50.
– Добре.
На следващия ден.
– Нали имам да ти давам 50?
– Да.
– Пак съм си забравил портфейла. Дай ми още 50 и ще имам да ти връщам 100.
– Е, добре.
На следващия ден.
– Нали ти дължа 100?
– НЕ!

🙂 🙂 🙂

[sc name=”ad-right” ]

– Вчера бях на изложбата и трябва да ти кажа, че единствената картина, която можеше да се види е твоята!
– Благодаря ти! А картините на колегите? Само, че кажи честно.
– За съжаление пред тях имаше толкова народ, че не можах да ги видя.

🙂 🙂 🙂

Срещат се двама клошари:
– Ти къде живееш?
– Никъде.
– О, значи съседи.

🙂 🙂 🙂

Мъж отива при кварталния и се оплаква от жена си:
– Инспекторе, жена ми иска да ме отрови.
– Как разбрахте?
– Ами видях я да сипва отрова в яденето. Дори вкуса на храната се измени от това.
– Добре. Ще видя какво мога да направя. Елате утре пак.
На следващият ден човекът отново отива при кварталния. Кварталния седи зад бюрото, косата му рошава, очите изцъклени, ръцете му треперят….
– Инспекторе,… аз таковата,… дето вчера идвах…..
– Да, говорих с жена ви по телефона. Три часа си говорихме. Три часа. Ще приемете ли един съвет от мен?
– Ама разбира се, нали ти си кварталният…
– Човече, изяж отровата!

🙂 🙂 🙂

Обядва семейство. Малкия син пита баща си:
– Тате, искам да стана комунист, като порасна. Какво трябва да направя?
– Мълчи и яж.
Жената:
– Скъпи, защо не му отговори?
– Мисля, че съвсем ясно му отговорих.

🙂 🙂 🙂

[sc name=”ad-left” ]

Един селянин трябвало да си закара пикапа на ремонт в града. Механикът му казал, че ще му отнеме два дни да го ремонтира и човекът си тръгнал пеша. Минал през железарията и си купил кутия боя и една кофа, които му трябвали. Срещнал и един приятел, който му дал две кокошки и един петел, в замяна на едно агне, което бил взел за Гергьовден от селянина. И сега нашият бил изправен пред проблема как да се прибере с толкова неща пеша. Докато умувал, минала една красива госпожа, току-що слязла от автобуса и го попитала дали знае как се стига до имението на един негов съсед. Той ѝ отговорил, че е в същата посока и би я съпроводил, но не знаел как да се справи с всичкия си багаж.
– Много лесно, – казала жената, – сложете кутията боя в кофата и я вземете в едната ръка, двете кокошки по една под всяка мишница и петелът в другата.
Учуден от съобразителността ѝ, човекът изпълнил заръките и тръгнали. Очаквали ги около пет километра пътешествие. След няколко завоя по пътя, селянинът казал на спътничката си, че знае една пряка пътека, която ще им спести километър и половина. Жената го изгледала недоверчиво и му казала:
– Вижте какво, аз съм една достойна вдовица, придружавана, в момента, от един съвсем непознат човек. От къде да знам, че посредата на гората няма да се възползвате от моята беззащитност, няма да ме подпрете на едно дърво и няма да ме изн*силите няколко пъти с този големия, който, виждам, Ви се люшка из потурите?
– Но, моля Ви се, госпожо! Как можа да Ви хрумне подобно нещо? Аз не бих сторил това на никоя жена! Дори и да бих искал, как бих могъл да го сторя с толкова багаж?
– Това е лесно, – казала жената – ще сложите петела на земята и ще го захлупите с кофата, отгоре ѝ ще сложите боята, а кокошките аз ще ги държа…

🙂 🙂 🙂