[СУПЕР СМЯХ] Тираджия тръгнал от София за Бургас с ремарке пълно с пилета

Тираджия тръгнал от София за Бургас с ремарке пълно с пилета. Около Пазарджик жена маха на стоп. Той спира и тя пита:
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Няма проблем, казал тираджията, но вие ще ми пуснете ли?
– Ееее не мога, господине!
– Щом не можете, ще вървите пеш!
И тираджията продължил по магистралата. Пловдив. Жена маха на стоп.
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Няма проблем, мадам, но вие ще ми пуснете ли?
– Ееее, не мога да правя такива неща!
– Щом не можете, ще вървите пеш!
На 100 км, преди Бургас пак жена маха на стоп, но с папагалче на рамото.
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Вие пък днес всички сте за Бургас. Може, но вие ще ми пуснете ли?
– Е, щом е до това, ще ви пусна! Но нося и папагалчето си с мен.
– Няма проблем дайте го на мен. – казал тираджията и хвърлил папагала при пилците.
Стигнали Бургас, тираджията оставил дамата, но забравили за папагала. Отива нашият човек да разтоварва пилетата, отваря ремаркето и гледа вътре – нито едно пиле, само папагала седи и го глега умно.
– Къде са ми пилетата бе, папагал проскубан?
– Е как къде, като не пускат ще вървят пеш!!

🙂 🙂 🙂

[sc name=”ad-right” ]

Летял си един гарван из небето. По едно време се разминал с един папагал, боядисан във всички цветове на дъгата. Папагалът се обърнал след гарвана и надменно казал:
– Я, метъл!
Гарвана се обърнал и презрително отвърнал:
– Я, педер*ст!

🙂 🙂 🙂

Идва един посетител при шефа на зоопарка и вика:
– Тоя единия ви тигър изглежда леко недобре.
– Това е, защото истинският тигър умря и с кожата му е облечен един от пазачите.
– Ама той тоя “тигър” непрекъснато се изпуска, докато крачи напред-назад в клетката.
– А това е, защото другият тигър в клетката е истински.

🙂 🙂 🙂

Две крави си говорят:
– Знаеш ли, струва ми се, че ни хранят само за да може да ни пият млякото, а после да ни убият и изядат.
– Я се разкарай с твоята идиотска теория на заговора! Цялото стадо ще ти се смее ако разберат, какви ги разправяш.

🙂 🙂 🙂

[sc name=”ad-left” ]

Вървят една голяма бяла мечка и едно малко бяло меченце. По едно време меченцето попитало:
– Мамо, ама ние наистина ли сме бели мечки?
– Да, сине, ние сме големи, истински полярни бели мечки.
Повървели още няколко метра и малкото пак пита:
– Мамо, ама и татко ли е бил голяма полярна истинска бяла мечка?
– Да, моето момче. Баща ти беше един огромен бял мечок.
Пак вървят, вървят и малкото по едно време пак пита:
– Мамо, сигурна ли си, да не сме някакъв друг чешит мечки, не бели.
– Абе бели мечки сме бе, сине. Ама ти защо толкова се интересуваш?
– Мамо, студено ми е ма, мамо.

🙂 🙂 🙂

Петър, Димитър и Киро работели заедно на един строеж. Тримата си носели обяд в кутия и всеки ден си го изяждали по едно и също време. Един ден Петър отворил своята кутия и измъчено възкликнал:
– Стига, бе! Пак сандвичи с яйца! Ако изям само още някой сандвич с яйце, кълна се, че ще се самоубия…
Димитър отворил своята кутия и изпъшкал:
– Пак сандвичи с телешко! Ако изям още някой сандвич с телешко, кълна се, че ще се самоубия…
Киро отворил кутията си и извикал ужасен:
– И този път ли сандвичи със сирене! Ако изям само още някой сандвич със сирене, кълна се, че ще се самоубия…
На другия ден отново станало време за обяд. Петър отворил своята кутия и отново видял сандвичи с яйца. Изкрещял с всичка сила: „Сандвичи с яйца, не мога да ги гледам повече!“, изтичал по трегера, хвърлил се от осмия етаж и се размазал. След малко Димитър също отворил кутията си, видял сандвичите с телешко и извикал „Сандвичи с телешко, не мога да ги гледам повече!“, изтичал по трегера, скочил и се размазал. Накрая Киро отворил своята кутия и видял сандвичите със сирене. Той извикал: „Сандвичи със сирене, не мога да ги гледам повече!“, изтичал по трегера, скочил и се размазал. На погребението трите вдовици ревали безутешно и си говорели:
– Не мога да разбера – изхлипала съпругата на Петър. – Мислех, че много обича яйца…
Съпругата на Димитър била също силно озадачена.
– И аз не мога да разбера – простенала тя. – Мислех, че мъжът ми много обича телешко.
Накрая, съпругата на Киро изплакала:
– Изобщо не мога да проумея поведението на Киро. Той винаги си е правил сандвичите сам…

🙂 🙂 🙂