[ТОЯ ВИЦ МЕ СЧУПИ ОТ СМЯХ] Влиза клиент в зоомагазин и сопнато казва на продавача

Влиза клиент в зоомагазин и сопнато казва на продавача.
– Вземете си обратно златната рибка, която ми продадохте преди месец!
– Но какъв е проблема господине?
– Ами как какъв, за един месец от както е в къщи и не ми е изпълнила нито едно желание!
– Но господине, златните рибки изпълняват желания само в приказките.
В този момент рибката казала:
– И аз това му обяснявах цял месец, но той не ще и да чуе.

🙂 🙂 🙂

– Тате, когато порасна, ще стана известен певец!
– Да чукнем на дърво!
– Или художник…
– Да чукнем на дърво!
– Не, ще стана известен писател!
– Да чукнем на дърво!
– Тате, но защо трябва все да чукаме на дърво?
– Защото сме кълвачи с теб, сине!

🙂 🙂 🙂

[sc name=”ad-right” ]

Обаждане в цирка:
– Интересува ли ви номер, в който зрител вкарва главата си в устата на крокодила?
– Оригинално. Какво е нужно от наша страна?
– Всеки ден нов зрител.
– А кой се обажда?
– Крокодила.

🙂 🙂 🙂

Отишъл ловец на лов за мечки. Ама много го било страх. Ловецът обаче се загубил в гората. Както обикалял видял една пещера. Решил там да прекара нощта. Влязъл вътре и видял едни големи светещи очи го следят.
Разтреперил се ловецът, светнал с фенерчето и видял едно малко мече, седнало на гърне, стои и го гледа. Минал му малко страха и попитал:
– Майка ти в къщи ли е?
– Не.
– А баща ти?
– Не
Ловецът викнал:
– А бе келеш с келеш, така ме изплаши!!! – и забърсал два шамара на мечето. А то като писнало:
– Бабооооооо…

🙂 🙂 🙂

В зоопарка:
– Мамо, мамо! Виж!!! Кенгуру!!!
– Дъще, това не е кенгуру…Вълкът ака…

🙂 🙂 🙂

[sc name=”ad-left” ]

Разговор между контрольор и пътник в градски автобус:

– Вашето билетче моля!
– Моето билетче ли?
– Да, вашето билетче!
– Моето билетче?
– Точно така, вашето билетче!
– Моето билетче?
– Вие какво, нещо зациклихте ли? Не знаете ли други думи?
– Разбира се, че знам. Прахосмукачка…
– Да не би да сте болен?
– А вие пък да не би да сте доктор?
– Аз не съм доктор!
– А пък аз не съм електротехник.
– Май нещо ви хлопа дъската…
– Защо, да не би да сте дърводелец?… А, ето я и моята спирка! Хайде, чао!

🙂 🙂 🙂

Хан Кубрат извикал синовете си в шатрата и им казал:

– Деца мои, нека всеки от вас да вземе по една пръчка от този сноп и да я строши.
Взел всеки от синовете по една пръчка и я строшил.
– Хайде, синове мои, сега вземете по още една пръчка и я строшете.
Взели те по още една пръчка и я строшили. От цялото това трошене на пръчки, в центъра на шатрата се образувал огромен куп съчки.
– А сега, синове мои… – казал Кубрат с тържествен глас. – Напалете ми един огън, че умрях от студ, бе хаймани!

🙂 🙂 🙂