[УЛТРА СМЯХ] Блондинка отива при лекаря: – Докторе, помогнете ми!

Блондинка отива при лекаря:
– Докторе, помогнете ми! Ухапа ме пчела!
– Нищо, намажете го с мехлем.
– Но как ще помогне? Пчелата вече отлетя!
– Не, намажете мястото, където ви е ухапала.
– Ааа, това беше в парка на една пейка под едно дърво.
– Не, аз говоря за тази част от тялото, където пчелата ви е ухапала.
– Така кажете, докторе! Пчелата ме ухапа по ръката.
– Коя?
– Откъде да знам? На мен всички пчели са ми еднакви.

🙂 🙂 🙂

Една блондинка казва на друга:
– Вчера си направих тест за интелигентност.
– Е, какъв е резултатът?
– Всичко е наред, резултатът е отрицателен.

🙂 🙂 🙂
[sc name=”ad-right” ]
Две приятелки се срещат на улицата
– Какво ти е ма Пепо, пребледняла те виждам?
Брюнетката:
– Вадиха ми зъб уж с упойка, но много ме боли мястото на операцията.
Блондинката:
– Тъй ли? И на мен са ми вадили зъб, но при мен доктора предложи да е с пълна упойка, а като излязох от упойката само леко ме наболяваше задника?

🙂 🙂 🙂

Разговор между две блондинки:
– Какво мислиш, защо хеликоптерът има такава голяма перка?
– Това е вентилатор. Необходим е на пилота, за да не се поти!
– Глупости!
– Не, не са глупости! Наскоро летях с хеликоптер. И точно преди кацане, перката изведнъж спря да се върти. Трябваше да видиш как пилотът веднага се изпоти!

🙂 🙂 🙂

Две блондинки пият чай. Едната погледнала горещата кана и казала:
– А какво да правим с останалата вряла вода? Грехота е да я излеем.
– Да, муцка. Сложи я в хладилника. Не е лошо човек да има топла вода под ръка…

🙂 🙂 🙂
[sc name=”ad-left” ]
Веднъж служителите в пощата решили да проверят какво си пишат хората и взели, че отворили едно писмо.

То било адресирано от малкия Иванчо до Дядо Коледа и гласяло следното:
Скъпи ми Дядо Коледа! Аз знам, че ти винаги си ме подкрепял, въпреки че майка ми почина когато бях на седем, а баща ми ни е напуснал още когато съм се родил и знам, че ще ми донесеш за коледа едни ръкавички, една шапчица, едно шалче и едни ботушки.

На служителите в пощата им станало ужасно гадно и тъй като знаели, че Дядо Коледа не съществува, решили да съберат пари и да му купят тези подаръци. За нещастие събраните пари не стигнали за ботушките, но въпреки това те изпратили останалите работи на Иванчо.
Минали се няколко дена и в пощата получили още едно писмо от Иванчо до Дядо Коледа, което гласяло:
Скъпи Дядо Коледа, много ти благодаря за ръкавичките, за шалчето и за шапчицата. Много са хубави! Също така, знам, че и ботушките си ми изпратил, ама онея миндили от пощата са ги свили…

🙂 🙂 🙂

Учителка се опитва да научи децата на фантазия и оригинално мислене.
– Деца, какво е това: сиво на пътя?
Децата:
– Бетонна стена.
– Правилно! Обаче може да бъде и магаре. Какво е това: Голямо кафяво в полето?
Децата:
– Крава.
– Правилно! Но може да бъде и купа старо сено.
Иванчо /от последния чин/:
– Или купчина тор!
Учителката:
– Иванчо, ти само глупости говориш!
Иванчо:
– Госпожо, а може ли аз да задам един въпрос?
– Може!
– Какво е това: като влиза е сухо, кораво и право, а когато излиза е меко, мокро и увиснало?
Учителката, разгневена се приближава до Иванчо и му издърпва ухото.
Иванчо /разтривайки ухото/:
– Правилно! Но може да бъде и дъвка….

🙂 🙂 🙂